„Не съди книгата по корицата“ e до болка познат клиширан израз, който не спираме да чуваме цял живот. И аз донякъде съм съгласна с него. Защото избирам книгата по заглавието.
Нека си представим една реалност, в която хората имат заглавия. Нещо като лепене на етикети, да, само че всеобщо прието. Дали бихме си ги слагали сами? Или пък хората щяха да решават един за друг? Дали бихме били искрени?
Дали щяха да се срещат примамливо лъжовни определения като „красив и интелигентен“. Или нещо от рода на „обидчива, но пък готвя добре“ – искрено и лично.
Дали щяхме да им вярваме? Казано от човек, написал няколко реда по – горе, че избира книга по заглавието, най – вероятно не би прозвучало правдоподобно да кажа „аз не бих“. Но наистина не бих. Колкото и да обичам думите и тяхната сила, не бих разчитала на няколко прилагателни да повлияят на преценката ми.
Защото нека бъдем честни – кой би получил надпис „отзивчив човек“ или пък „прекрасен“ ? Този, който никога не слага себе си на първо място и съумява винаги да сложи маската на фалша в ежедневито си, при срещите с останалите „хубави хора“.
Докато онези, които много не се интересуват от хорското мнение и това да бъдат харесани биха били „арогантни“ и „надменни“. Красивите – „надути“ и „повърхностни“…
заглавия безброй, етикети още повече
А какъв щеше да е моят етикет?
Аз бих си лепнала само един – „щастлива“. Не за друго, а защото съм разбрала, че нещото, което най – много се набива на очи и дразни хората е щастието. И не, не съм дразнител по природа. Просто вярвам в енергията.
Животът е равновесие, поне според мен. Така негативната енергия, която моето щастие ще повлече със себе си, ще привлече също така еднакво количество позитивна такава – противодействие на отровата.
Нежеланата чужда оценка винаги ще я има. Винаги ще я има и никога няма да отговаря на реалността, защото важните хора в живота ти никога няма да ти лепнат етикет. Истината е, че на хората, за които си важен, не им пука за твоето заглавие. Те заглавията така или иначе заблуждават.
И нека бъдем щастливи! Нека градим своето щастие въз основа на чуждия негативизъм. Заслужаваме го. Заслужават си го.
Тедунче