Би трябвало модата да приветства красотата във всяка една форма. Но много често не е така.

Създадена да възхищава, забавлява, обединява, модата е също така
способна да пренебрегва, атакува, обижда.
Твърде голям размер, твърде малък размер. Огромни гърди, голямо дупе…
Все примери за тъмната страна на модния речник.

Гледайки ревюта, човек извън индустрията вижда само
бляскавия краен резултат. Но този „разкош“ бива гледан също и от една
доста крехка и деликатна публика – тази на младежите. Сложих думата
разкош в кавички, защото в днешно време точно тази крехка публика се
фокусира единствено върху това несъществуващо фалшиво съвършенство. Защото
реалността е, че няма нито модел, нито каквото и да било перфектно в този
живот. Въпреки това, сравнявайки себе си с очарователната лъжа на
социалните мрежи, за един тийнейджър е много лесно да стигне до извода „не
съм достатъчно…“.

Обидите, свързани с външността са един от най-големите проблеми на
моето поколение. И за това имат вина много неща.

Като модните списания например. Голяма част от които проповядват
самоувереност по отношение на това как изглеждаме и веднага след това ни
предлагат „трите най-добри начина за бързо отслабване“. Факт, който бива
подминаван, омаловажаван, но и факт, който с течение на времето би могъл да
доведе до синдром на кривото огледало – психично разстройство, при което
човек намира част от себе си за отвратителна и което бива придружено от
гняв и депресия. Или пък бигорексия – състояние, което води до постоянен
стремеж за изграждане на мускулна маса – често срещано при мъжете.

Като интернет. Където почти всичко е фотошопнато и реалността на
практика не съществува.

Като рекламите. Защото са много малко случаите, където жената е представена с
всичките си несъвършенства, тоест с всичките си красоти.
Където тялото става представител на любовта. Където всяко тяло е секси,
всяко тяло е привлекателно. Където тялото живее. Живее без стереотипи и
критика, както би трябвало да бъде.

Трябва да свикнем да виждаме истината. Трябва да се стараем идните
поколения да растат с мисълта, че тялото бива приемано и обичано. А не
отричано и мразено.

Всяка сутрин в огледалото трябва да сe усмихваме и да казваме „обичам своята уникалност“.

Тедунче