Подтикната от фалшивата същност на технологиите, човешката самоличност е навлязла във фаза на мутация.
Дигитализация на ума, мислите, тялото… Човекът започва да се превръща в ходеща онлайн апликация, изпитваща постоянна нужда от кликане и плъзгане на пръста по екрана.
Всичко това води със себе си промити самоличности и чувство за непрестанно наблюдение. Рано или късно, ще се стигне до момент, в който погълнати от измамно фалшивата реалност на интернет, дори няма да си обръщаме внимание.
Загърбвайки човешкото у нас, правим все по-голяма услуга на технологиите, отдалечавайки се един от друг все повече, с всеки изминал ден.
Защо все повече хората се доверяват на информация, идваща от фалшиви източници, като акаунти в ТикТок, където създаването на анонимен акаунт, бълващ лъжи и непроверена информация, никога не е било по-лесно? И все по-често децата обсъждат теми, за чието съществъване родителите дори и не са предполагали? Всичко това произлиза от факта, че днешното поколение разполага с неизмеримо голямо количество информация, която много лесно би могла да доведе до объркване. Това, от което се нуждае „Gen Z“, е проверена и филтрирана такава.
Младите знаят все повече неща, но често ненужни. Коментират, но не важните неща. Културата е някъде изгубена. Понеже в днешно време не се счита за необходимо да бъдеш културен, за да успееш да се социализираш с останалите.
Дигитализацията води и до загуба на концентрация. Ако един текст е по-дълъг от пет реда не се чете, скучен е. Ако едно видео е по-дълго от една минута не се гледа, то също става скучно.
По някакъв начин се е изгубило и любопитството. Младите нямат желание да бъдат информирани, стигат им видеата в ТикТок.
Четенето е вече също тема табу. Между екрана и хартията е издигната непробиваема стена. Непознатото плаши. А хартията се е превърнала именно в нещо непознато.
Да си осигурим контрол над информацията, която стига до нас, е напълно възможно. Защото основното нещо, което би могло да ни разграничи от масата, е възможността да си създадем собствено мнение, без помощта на чуждото.
Качеството на нашия живот се определя от качеството на нашите връзки. Те са огледалото, което определя способността ни да мислим.
Естер Перел
Тедунче