Обичам да пътувам. Пътувайки се чувствам способна да се откъсна от ежедневието, от заобикалящата ме среда и от ежедневните мисли. Способна да помечтая, да се вдъхновя, да науча нови неща, да открия нови места, да създам нови контакти и най – вече – да се заредя положително.

 Но 2020 ни отне дори малките удоволствия , тези малки „откъсвания“ от реалността. Не е лъжа, че дълго време „бягството“ ни можеше да бъде единсвено до кухнята и обратно, което колкото и да е приятно…след втората семица вече не беше, нека бъдем честни.

Миналия месец имах възможността да се върна за мъничко до моя Пловдив. Предвид ситуацията, пристигането ми се струваше направо сюреалистично. Може би и затова, този път видях любимия си град по различен начин. Знаейки, че скоро няма да успея така спокойно, както преди, да се върна отново, някакси се насладих на всеки един момент. Опитах се да запечатам в съзнанието си колкото се може повече моменти, усещания, пълни със спомени места… А Пловдив има един такъв чар – успява да те накара да се влюбиш, ако не в друго, то в самия него.

И с всичко това, си дадох сметка, че може би именно това оценяване на нещата е един от ценните уроци, които все пак тази година ще ни даде. Защото както много други неща, сякаш бяхме забравили да ценим свободата си. А причината за това се крие във фактът, че рядко се замисляме за нещата, които притежаваме. Напротив, все отделяме време да мислим за тези, които нямаме.

Обичайното ми занимание по време на път е четенето. Харесват ми материали, засягащи разнообразни теми, винаги се натъквам на нещо интересно. Последното ми откритие, което направих, пътувайки обратно към Сараево, беше една много красива статия. Темата беше гримът. Разказваха се истории на жени с повредено или загубено зрение, които въпреки състоянието си, не са се отказали от това да се наслаждават на любимия си сутрешен ритуал. И не просто това –  начинът, по който те усещат и описват разкрасителните продукти няма нищо общо с описанието, което например аз бих дала. Текстурите на четките, начинът на сливане на гримовете с кожата, формата и тежестта на всяка една тубичка или кутийка…  Тези борбени и силни жени виждат много по – добре и много повече неща от нас „зрящите“. Но така както не разбираме колко сме богати всъщност със свободата си, ние сме обречени да продължим да живеем слепи за красивите и истински неща в живота, ако не осъзнаем нуждата от това да забавим темпото и да се вглеждаме истински в света наоколо.

Тук можеш да посетиш YouTube канала на една от вдъхновяващите жени, споменати в статията.

Поставям снимки и на магичния Пловдив, надявайки се, че ще успея да предам поне малко от настроението му, така че да успееш да се потопиш в него.

Модни поздрави,

Тедунче