Нека започнем с твоята красива страничка @bulgarian.poetry, която препоръчвам
всеки да последва. Какво те вдъхнови да я създадеш?

• Това което ме вдъхнови и малко хора го знаят е моето покойно бабче. Тя бе
  огромен ценител на българската литература и всеки път, когато и ходих на
  гости, за да я видя, въпреки преклонната си възраст, тя ми рецитираше
  любимите си стихотворения на Дамян Дамянов, Елисавета Багряна и други.
  В крайна сметка, за да ги „колекционирам“ някъде, създадох страницата
  @bulgarian.poetry с идеята да качвам само стойностно съдържание – такова,
  каквото моето бабче би оценило, като и за минута не съм предполагала, че
  профилът ще стане толкова популярен, нито съм целяла това.

Ти самата твориш ли поезия и какво е за теб писането?

• Рядко се случва да „драсна“ по някой ред, който тайничко качвам в страничката, но се надявам някой ден да успея да напиша и нещо по-дълго и съдържателно, вярвам, че всяко нещо идва с времето си. За мен писането е лекарството, което може да излекува душата неусетно. Вярвам, че човек трябва да преживее това което пише, влагайки душата си в него, а четящият от части да го е преживял, за да го усети и разбере.

Любим автор, от когото би искала да получиш съвет?

• За български автор това би бил Щастливеца – Алеко Константинов. Ако народността е без значение – със сигурност Дейл Карнеги, от когото вярвам, че има много което бих научила.

А има ли въпрос, който би искала да зададеш на себе си?

• „Рискувай, ами какво ако се получи?“

Да преминем на пролетна тематика – кой е твоят еквивалент сред цветята?

• Любимото ми цвете е божур, но със сигурност бих се определила на лале, въпреки липсата му на аромат, внася един уют и усмивка във всеки дом, напомняйки за началото на пролетта.. началото на нещо ново.

Определението ти за жена е?

• Преди всичко човек – чувстващ, усещащ, обичащ. Жената трябва да внася хармония и уют в дома, нежност и очарование, да не се страхува да покаже емоциите си или да поиска това, което и се полага, да знае кога да каже „не“ и кога да погали с перце. В корпоративната среда, макар и понякога да се налага да се държи мъжки, тя трябва да знае своята стойност, да отстоява мислите и действията си и както се споменава в един израз „never settle for less than you deserve“. И, за да не разделям жените от мъжете, хората – като цяло, трябва да са реализатори на мечти, да щастливеят, да правят нещата които им харесват и допринасят позитивно в чуждите животи като оставят значима следа след себе си.

Любим моден цитат?

• Най-големият акт на кураж е да мислиш за себе си. На глас. – Коко Шанел

Трябва ли да има поезия в живота и с кое стихотворение  би определила своя?

• Поезията е естествено продължение на всеки живот, за някой тя идва на 15, за други на 50, всичко е определящо от емоциите през които преминава човек. Живота си определено бих определила следното стихотворение, на любимата Петя Дубарова:

ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ

В дланите ми каца слънцето червено –

добро и светло, като гълъб ален,

то сгушва се усмихнато във мене

и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам

и дланите ми винаги да парят;

да нося дъх на слънце негасимо

и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,

да казват „Тя е слънчево момиче,

във вените й слънчево червени

дъхът на слънцето с кръвта й тича.“

Аз искам, щом издъхна уморена,

то – слънцето – със мен да не изстине,

а светло като мойта кръв червена

да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,

за себе си и мен да им разказва

и аз ще бъда жива, вечно жива,

защото мойто слънце няма да залязва.

Любимата ти дума?

• „Благодаря“, въпреки, че постоянно ме гони параноя да казвам „Обичам те“, на хората, които обичам, защото видиш ли ти, ако ми се случи нещо (например падне метеорит върху мен 😀 ) трябва да съм им го казала, за да си знаят.

В Instagram качваш изключително нежни свещи, изработени от теб. Кажи ми, какво би направила с една свещ време, ако имаш възможност да избереш?

• Йей, забелязали сте новото ми начинание, надявам се чрез него да вдъхна част от емоциите си във всеки дом! Настрана от това – ако мога да избера нещо без значение мястото и времето, което бих направила за една свещ време – бих се върнала в безгрижните ми детски години, заобиколена от бабите и дядовците ми и отново бих ги помолила да ми разкажат за техните младини и да хапна вкусните бабини мекички.

p.s. Всъщност имам записан един такъв разговор с дядо ми, преди да почине, но още събирам сили, за да си го пусна и изслушам. Бих посъветвала и всеки един с живи баба/дядо да ги накара да разкажат за своето детство и младините си и да го запише, остава страхотен спомен!

А в какво „гориш“ ти?

• Всяко нещо, което събужда положителна емоция в мен, било то красива гледка, хубава музика, смислен текст, вкусна храна, мил жест, чуруликането на птичките ме карат да „горя“. Уча се да се наслаждавам на малките неща, а това което истински ме зарежда е да правя хората около мен щастливи, да виждам усмивки на лицата им и факта, че в момента мога да предам тези чувства чрез страничката ми и свещите ми, ме прави истински щастлива и удовлетворена.

От highlights си запазих една мисъл на Димитър Талев : „Вярвай, че ще те обичат, заради това, което си, и свиквай да те мразят за същото.“ Как се справяш ти с лошото около себе си?

• Страхотен цитат! Себе си смятам за изключително прям и честен човек, приела съм да ме „мразят“ заради тези ми качества, въпреки, че „мразя“ е изключително силна дума, аз самата не мразя никого. Ако някой не ме харесва, просто ограничавам на минимум контакта с този човек, тези чувства са си в неговата градинка, в моята нямат място. Връзки и контакти не насилвам. Около себе си имам малко на брой хора, но за всеки един от тях знам, че е човек и приятел на 100% и, че мога да разчитам на него по всяко време на денонощието. Не правя компромиси със себе си, за да угодя на някого и още в началото на запознанствата си с хората се опитвам това да стане ясно, за да избегнем „омразата“ в последствие.

Естетика намираш в…

• Моя дом. Природата. Семплите неща и случайно хванатите моменти (например вчера в двора на нашия дом имаше толкова много чуруликащи птички, че това зареди деня ми на 100%, вдъхнови ме и ми вдъхна нови сили за работа).