Скромен и изключително талантлив. С Влади имах едно от най – дългите интервюта – откровен и приятелски разговор. Засегнахме всички теми от въпросите, както и много други странични, като това колко абсурдни желания за рисунка може да има един клиент ( трябва да призная, че хората имат въображение…)

Ще спестя моите коментари, поне от части, за да се потопиш максимално в креативния и изпълнен със страст и любов, към всичко, което прави, свят на най – добрия български бариста:

Нека първо си поговорим за теб самият, а не за баристата Влади. Като какъв човек би се определил, какво те вдъхновява?

• Балансиран, искрен и деен. Достоен и решителен също. Стриктен съм и взискателен, но с покритие. Имам амбиции, които преследвам. Скромен също, защото се опитвам да се запазя като човек, а не да позволя на славата да ме промени. Вдъхновява ме крайната цел, но най – вече хората. Те са моята мотивация. Реакциите и енергията, с която ме зареждат са незаменими. Имам както фенове дечица, така и баби и дядовци. В момента влагам цялата си енергия, в това да развия себе си като професионалист, което изисква доста жертви. Пренебрегваш себе си, рядко си позволяваш да излизаш вечер. Винаги трябва да си свеж, хората, идвайки при мен, очакват да им оправя настроението. Дори си предлагат брак с мои кафета хахах Виждайки радостта и любовта им, си давам сметка, че всичките усилия си заслужават.

„Беше ми трудно в началото, защото освен рисунките върху кафе, ми се налагаше да правя и всички останали неща, които правеха колегите. Работодателите ми ме мислеха просто за някого, взел се прекалено насериозно. Но с времето доказах, чрез имиджа, който си изградих, че работата ми е нещо сериозно – професия, която прави хората щастливи.“

Доколкото знам, си учил в художествена паралелка, сега прилагаш таланта си по уникален начин. Присъства ли изкуството в живота ти под  друга форма, освен като красивите рисунки върху кафе, които създаваш?

• Да, изучавах почти всички видове изкуство – скулптура, иконопис, живопис, дизайн и това определено ми даде основа.  Имахме практика, беше ми приятно да рисувам. Но не съм се отдавал изцяло. Не съм и мислил в перспектива към възможно развитие в тази насока, може би затова и не успях да развия напълно възможностите си. Не мога да кажа, че и в момента мога да рисувам добре, а че по – скоро съм се научил да рисувам определени неща. Не бих казал, че има друг вид изкуство в живота ми. Това, което създавам, ме зарежда достатъчно.

Влагаш голяма доза любов в работата си и това си личи. Но какво е за теб любовта, извън професията, можеш ли да ми я опишеш с три думи?

• Не мога да побера любовта в само три думи, но може би „най – силното чувство“, защото с нейна помощ можеш да постигнеш всичко. С времето съм се убедил, че когато изпитваш и влагаш любов в нещата, които правиш, те винаги се получават. Пожелавам на всеки да използва любовта като оръжие във всяко едно начинание.

Работата сама те намери или ти откри нея?

• Аз навлезнах в ресторантьорския бранш още преди да завърша. Продължих и след това, но и тук отново не намирах нищо перспективно. Докато един ден не видях как мой колега прави рисунки в капучиното. Реших, че искам и аз да се науча. Мотивирах се и напредвах бързо. Може да се каже, че вдъхновението само ме откри.

„И знаеш ли, имаше едни билбордове в целия град, на едно известно кафе, което се беше специализирало в лате арта. Не мога да кажа с точност, но една-две години съм ги гледал и съм си мечтал да видя там моето име. По това време бях започнал работа на един басейн в Златни пясъци, където изобщо не ми харесваше. Постоянно сменяха персонала, само аз оставах, което пък ми спечели уважението на работодателите. Един ден дойде нов колега. Заговорихме се и стана ясно, че той е напуснал работа от точно това кафе, което аз бях гледал. Без дори да се замисля дали там ще ме вземат на работа или не, реших да напусна и се хвърлих безразсъдно към тази възможност. Веднага изпратих CV, след няколко дена ми звъннаха, на интервюто ги спечелих с искреност и желание и ме взеха на работа. За няма и месец грабнах вниманието на всички хахах Тогава започнах и да експериментирам с рисунките и декорациите върху кафето, което беше нещо невиждано досега. Целият този успех беше съпроводен и с много негативни коментари, но аз винаги съм бил съсредоточен върху моите цели и не обръщам внимание на страничната отрицателна енергия.“

Впечатлена съм, че си приготвяш всичко сам – шоколада, както и всички цветни “боички“, които използваш. Вкарваш ли лично отношение и при общуването с клиентите, важна ли е тази връзка за теб?

• В началото имах само червен, зелен цвят и шоколадов топинг, който можеше да се купи от магазина. С времето хората започнаха да търсят и други цветове, те бяха тези, които ме подтикнаха към усъвършенстване. От тогава постоянно се уча на нови неща. Обичам да обръщам внимание на детайлите, защото виждам, че хората го оценят.

„Понякога ми е трудно да запазя начина си на общуване с клиентите, просто защото и аз съм човек – имам лоши дни, изнервям се на моменти. Но никога не си позволявам да пренасям негативна енергия на хората, добре, че съм спокоен….изискват се доста стабилни нерви, всички около мен го потвърждават хахах Особено, когато приготвям малките „шотчета“ – комплименти към клиентите, които често правя и където прецизността е от голяма важност.“

• Запазвам в тайна рецептата за шоколада, която Влади ми сподели

А ти самият обичаш ли да си пийваш кафенце?

• Да, да, обичам. Всеки ден си пийвам по едно, гледам да не прекалявам, защото понякога на работа нямам време за хапване и пренасищането с кафе ми пречи. А и да не ми омръзне.

Всеки артист си има любима творба. Кое, изрисувано от теб кафе, няма да забравиш?

• Нямам конкретна любима рисунка, която съм направил, защото влагам еднакво желание и емоция във всички. Поздравявам и водя разговор с всеки един клиент,след което обсъждаме рисунката, която иска да му направя. Раздавам се за всички, даже прекалено – Имал съм проблеми с шефовете, заради моето черпене хахах

Правиш ли си планове за бъдещето и ако да, какви?

• Да продължа да бъда стойностен човек и да създам семейство, на което да давам цялата си любов. В професионален план, както всеки друг в тази сфера, крайната ми цел е да си отворя собствено местенце, където да посрещам всичките си клиенти. Но не бързам. С всяка една изминала година идеите ми стават все по – добри, натрупвам опит и мотивация.

„Бих искал да имам също възможността да обучавам хора – да създавам последователи, на които да предам страстта и уменията си. Има наистина много потенциал в моята професия. Защото лошото на това да си единствен, е, че когато има голяма посещаемост, се случва 10 и повече часа да не мога да мръдна от работното място… Аз рзбирам, че хората чакат и по час, за да получат кафето си, но дългата работа е изключително изморителна и натоварваща. А нямам дори помощник, на когото да мога да разчитам.“

• Пожелавам на Влади да сбъдне мечтите си възможно най – скоро! Неговият талант и изкуство не бива да се губят

Мислил ли си някога за алтернативна професия – какъв би станал, ако не беше бариста?

• Честно казано, до скоро – не. За успеха са важни амбициите, които човек има вътре в себе си, а моите са големи. Смятам, че с каквото и да се бях захванал, щях да стана най – добрия. Просто при мен така се стекоха обстоятелствата, че станах най – добрия в лате арта. Много обичам да снимам промо видеа, с които да споделям с хората част от работния процес. Тези, които не ме познават лично, си мислят, че плащам на някого за направата на тези клипчета. Истината е, че правя всичко сам, с помощта на телефона. Получавал съм одобрението дори на професионалисти, които се занимават с тези неща, което за мен е изключително изненадващо. Имал съм и поръчка за рекламен клип от собственик на заведение. Точно поради тази причина, ако имам възможност, може би бих се развил в тази насока, за да съм си полезен маркетингово.

• Засягаме и темата с доходите, които за Влади никога не са били цел. Споделя ми, че винаги се е интересувал от успеха и знае, че така или иначе идва момент, в който паричното възнаграждение се появява. Предпочита душевното удоволетворение. Получавал е оферти за работа в чужбина за доста престижни дестинации – Дубай, Ню Йорк… Но родолюбието в него надделява и въпреки че е наясно, че в България нещата се случват по – бавно, предпочита да остане. А сега, вече постигнал популярност в България, е готов и за световна слава.

Въпрос, който задаваш на себе си?

• Не си задавам въпроси. Следвам целите си и си подреждам приоритетите. Старая се да постигам баланс между почивка и работа и се съсредоточавам върху щастието. Не губя време в съмнения и размишления. Пожелавам си единствено да съм жив и здрав и да продължавам да развивам таланта, с който съм надарен.

Влади, веднъж пристигнала в Милано, се считай за поканен – сигурна съм, че няма да бъде последното ти посещение. Италаинците са прочути с кафето си, но ще хлътнат по ароматното ти и цветно творчество di sicuro, тоест със сигурност!

Тедунче