Биляна

Биляна Първанович

Имам честта на представя интервюто, което направих със сръбската продуцентка Биляна Първанович. Една случайна среща на филмовия фестивал „Кеф“ ме срещна с нея – жената, стояща зад един от любимите ми сръбски филми „Парад“. Приятно четене :

Има ли цитат, който ти харесва и използваш като мото?

„Благодаря на „приятелите си“, които не бяха до мен в трудните и тежки за мен ситуации. Без тях нямаше да успея да развия собствения си капацитет и потенциал.“ – абсолютната истина…!

За какво си си мечтала като дете? Дали малката Биляна си е представяла, че ще се превърне в толкова успешна жена?

Израснала съм в прекрасно семейство – скромно и изпълнено с любов. Родителите ми бяха медицински работници, а с брат ми, който е две години по – млад, съм имала винаги силна връзка. Доста съм се бунтувала като малка, но и винаги съм знаела какво искам и не съм се задоволявала с малко. Винаги съм търсила нещо повече, искала съм всичките ми мечти и желания да се сбъднат. По време на снимките на първия ми филм „Mama Lucia“, София Лорен ми каза : „Щастието и работата никога не падат от небето, трябва да ги срещнеш сам.“. А успехът се подразбира с тази нагласа. Надявам се не звуча нескромно.

Какво ти е дала и какво най – много ти е взела професията?

Работата ми е наслада за живота. Пътуваш, посещаваш непознати места, докато снимаш, след това идват и световните фестивали… Определено най – удоволетворяващото са аплаузите на доволната публика. Тогава забравяш за всичките мъки и проблеми по пътя, които понякога траят с години.. А това, което ми е взето е времето с дъщеря ми София. Но за това съм много благодарна на майка ми, която я водеше при нас на всички снимки. Сега е вече на 29 и живее в Барселона като истинска, реализирала се и успешна жена!

Да си продуцент е…

Навсякъде по света е различно. В Сърбия са необходими много упоритост, решителност, лишения… На мое място, доста хора биха се отказали. Но на мен трудностите ми действат вдъхновяващо – да бъда все по – упорита и успешна. И засега ми се получава.

Има ли въпрос, който задаваш на себе си?

Има. Учила съм право и постоянно размишлявам над това дали не бих била и добър адвокат. Вярвам, че бих, защото според мен е от значение човекът, а не професията…

Грешката, която би повторила със сигурност?

Да прекъсна обучението си за адвокат и да се впусна в един тотално безизвестен, но и изключително интригуващ свят.

Как би изглеждало облеклото „Биляна Първанович“?

Обичам жените, които полагат грижа за себе си – предимно за здравето и фигурата! А облеклото „Биляна Първанович“ е със сигурност спортно-елегантно и би варирало, в зависимост от повода.

Наскоро беше в Пловдив и знам, че си купи прекрасни неща. Какво ще кажеш за българката – прилича ли си със сръбкинята по стил? Има ли разлики помежду им?

Да, въодушевена съм от гостоприемството и сърдечността на хората, които организираха филмовия фестивал „Кеф“. Бях на шопинг и съм приятно изненадана в колко много магазини открих моделите на млади дизайнери – иновативни и различни, именно това, което на мен ми харесва най – много. В България имате предимство, което липсва на Сърбия, а именно това, че страната ви е член на ЕС. Работещата сръбкиня като мен не си купува дрехи от Сърбия. Повечето ми дрехи са от пътувания по света. Сръбкините полагат грижи за това как изглеждат (доколкото им позволяват възможностите) и се стараят да са в крак с модата, а доколкото забелязах, българките също.

Би ли играла във филм, който разказва за живота ти и какво бихме видели в него?

Не бих играла, понеже цял живот работата ми е „зад камера“ и обожавам този факт. А и не съм сигурна, че филмът би бил интересен, защото аз съм преди всичко майка, съпруга, сестра, дъщеря и накрая, естествено, работеща жена.

Всяка жена трябва да е…