Насти е здрасти (@nastiezdrasti). Това е нейното име в инстаграм. И тя наистина е „здрасти“. Защото тя е слънчева, усмихната и страшно талантлива. Един искрен клошарски разговор, пълен с вдъхновение, любов към живота и мечти. Един бизнес, започнат с 0лв капитал и 1 торба боклуци. Не едно, а много откроения и още повече настроение – сигурна съм, че това интервю ще те развълнува толкова, колкото и мен :

Комплименти за името, наистина запомнящо се! Aко трябва да обясниш на друг език значението на думата „клошар“ какво би казала? Аз мисля че е много повече от значение на човек без дом поне в този случай.

• Да, определено името на бранда излиза от контекста на човек без дом. Първата чанта, която изработих, беше благодарение на една торба с боклуци от цеха за мебели на баща ми – парчета от платове и кожа, благодарение на които стартирах своя бизнес. Имах огромно желание да направя нещо с тях и далеч не ги виждах като боклуци. Тогава се роди и името на бранда. А защо „KLOSHAR“? Защото от всеки боклук мога да направя изкуство. И защото съм сигурна, че хората ще го запомнят. Защото на улицата е истинска борба за оцеляване. Защото всеки ден трябва да се трудиш, за да има какво да ядеш, буквално. Защото спреш ли да го правиш, просто отпадаш. Така виждам аз своя бранд. Всеки ден трябва да работя за него, за да може всеки ден той да ми дава храна. За мен самото име не е от толкова огромно значение. На мнение съм, че ако продуктът е достатъчно добър, ако маркетингът е правилен, то името лесно се налага. Дали брандът ще е кръстен на мен или на любимия ми човек, разлика няма. Даже бих казала,че ми е някак егоистично да го кръстя на себе си. Виждам повече смисъл в това какво стои зад самото име и дали то те докосва, чрез нещата, които представя.

А защо „KLOSHAR“? Защото от всеки боклук мога да направя изкуство.

А въобще как започна всичко, от къде се роди идеята за kloshar bags?

• Всичко започна с един мой рожден ден. Тогава брат ми работеше като барман. Видял една мацка с такава чанта с плочи и понеже моят празник наближавал, решил да я попита от къде си е купила чантата и може ли и той да се сдобие с една. Момичето казало, че нейна приятелка ги прави, разменили контакти, но изгубило листчето с контактите, рожденият ми ден отмина и няколко месеца след това тя намерила листчето, свързала се с брат ми и го питала дали още желае чантата. И така, със закъснение, аз получих този хубав подарък. По това време изучавах поп и джаз пеене в Софийски университет и музиката бе много неизменна част от моя живот. Обожавах тази чанта, макар да беше доста аматьорски изработена. Влюбих се в нея на секундата. Но я поносих един месец, спънах се, слизайки от автобуса и падайки на земята, я ударих и плочите се счупиха. И понеже не беше толкова здраво направена, нямаше никакъв начин да се поправи. Тогава, си признавам, че се разплаках, защото изобщо не й се бях нарадвала, а вече я бях счупила. Но избърсах сълзите и реших, че ще се опитам да си направя същата, но подобрена версия. И тук идваме до разговора с баща ми и въпросната торба с боклуци, плюс разговор с баба ми и молба да съсипя няколкото плочи от чекмеджето на старата дървена секция. ( Леле, обожавах да ровя във всички шкафове и чекмеджета там, беше пълно със съкровища хахаха). И така си направих първата чанта. Похвалих се на моите приятелки и те толкова се изкефиха, че поискаха и за тях да направя. Една след друга , взе, че много ми допадна да шия чанти. И до днес си нося тази тръпка, да създавам. Нямам търпение да реализирам всеки модел, който се появи в главата ми.

Неизменна част от дизайна на твоите чанти е музиката. Думата „музика“ каква асоциация поражда в главата ти?

• Необятност. Спокойствие. Настроение. Лек. Музиката има огромна сила, в нея намирам много смисъл. С музика си оправям настроението, с музика изразявам радостта си, с музика изкарвам болката си. На музика движа тялото си и го презареждам. С музика се занимавам от седми клас – първо във вокална група, после като самопродуциращ се изпълнител и текстописец. Определено ми помага адски много в трудни за мен моменти. Музиката и шиенето на чанти са начин да превръщам негативната си енергия в нещо по-смислено и красиво.

Музиката и шиенето на чанти са начин да превръщам негативната си енергия в нещо по-смислено и красиво.

Креативност се учи или с креативност се раждаш?

• Не съм положила и един ден, в това да се уча на креативност. Мисля, че с нея човек се ражда. Дори не си представям да трябва някой да ми казва какви цветове или материали да комбинирам за чантите или какви думи да използвам за текстовете си, за да е по-интересно и приемливо за хората. Правя нещата както ги усещам. Не се замислям особено и оставям всяка идея просто да се излее – или върху листа или в ателието ми. Да си креативен, за мен значи да си идеен и може би малко смел. Креативността бих казала, че може да се надгради, но ако я нямаш изобщо, не мисля че може да се научи.

Разликата между уникално и ново?

• Уникалното е като пристъп на емоция. Уникалното е неповторимо. Mоже би ще прозвучи леко надменно, но да правя уникални неща ми е силата. Уникалното е единственото по рода си. Да създадеш нещо уникално означава да вложиш много емоции и желание, да се постараеш толкова, че да не можеш повече да го повториш. Уникални са тези идеи, които ме връхлитат и искам веднага да реализирам, които пораждат най-атрактивните ми дизайни, които докато не завърша, умът не ми дава мира. А новото – то просто си идва и отминава. Уникалното е устойчиво на времето, а новото е ново за кратко и после остарява.

Уникалното е устойчиво на времето, а новото е ново за кратко и после остарява.

Бъдещето за теб в три думи.

• вълнение, учение, семейство

Нестандартна проява на романтизъм?

• Накарах приятеля ми да обърне цялата къща наопаки, за да намери една бележка, на която бях написала, че го обичам и му благодаря за всичко което е. Направих го като игра на гатанки – всяка отгатната дума го доближаваше все повече до крайната цел. Гатанките сама си ги измислих, за да не може да използва гугъл и да се развали романтиката хаха. Не знам дали е много нестандартна, но пък е най-скорошната такава.

По – лично от миналото няма. Разкажи ми за твоето, какво си пазиш от него?

• Винаги съм обичала хората, навалиците, събитията, шегите… Въобще да има настроение и усмивки. Към всеки тръгвам с топлина и положителни чувства. Израснала съм в сплотено и винаги подрепящо се семейство, с много голямо чувство за хумор и самоирония. Бях много любопитно дете и мисля, че и до сега си го нося това любопитство. Най – вече към хората – защо са такива или онакива. Като малка бях и много усмихнато дете. И сега съм си такава. И усмивката си я пазя. Вечно нямах търпение да порасна и да се впусна истински в живота. Сега обожавам живота и гледам истински да го живея. Да не си слагам рамки нито на мечтите, нито на времето. Всеки ден е правилното време да направиш нещо, което ще те накара да се почувстваш добре. И ти благодаря, че ме подсещаш сега за това.

Сега обожавам живота и гледам истински да го живея. Да не си слагам рамки нито на мечтите, нито на времето.

В историята на KLOSHAR BAGS има и мода-аксесоари, шапки… Би ли задълбочила тази част от бизнеса или предпочиташ да се придържаш към изработката на чанти и защо?

• Тъй като съм самоук дизайнер, съм насочила всичките си усилия в усъвършенстването ми в направата на чанти. Шапките и аксесоарите са нещо, с което излизам от зоната си на комфорт. Обичам аксесоарите, но те са по-скоро допълнение, експеримент. До голяма степен са и спонтанни решения. Случвало се е да не намирам подходящ аксесоар, който да завърши дадена визия за някоя фотосесия ( в началото го играх и стилист, но от доста време предпочитам да се доверявам на специалистите в тази сфера) и се е налагало да импровизирам. И дa – шапките са ми любими.

Сама ли се справяш с цялото ръководене на бизнеса или има човек, на когото си се доверила?

• Моят брат Деян беше човекът, който видя възможността, в това KLOSHAR BAGS да се превърне от хоби, в бизнес. И така вече близо 10 години. Покрай бранда той се научи да снима и откри своето призвание. Наистина много го бива в това и аз съм адски горда с него. Вече от една година Деян живее в Дубай и работи като професионален видеограф и фотограф. Така че, той ми помага с маркетинга и създаването на съдържание за социалните мрежи, както и с административните работи по фирмата. А аз се грижа за сайта (сама съм го правила), продуктовите снимки, материалите, дизайна, изработката, клиентите и пратките. Градим заедно. Разпределили сме си задачките, който в която сфера е по-силен. Отговорностите са много и трябва наистина голяма дисциплина, за да поддържаме и развиваме всичко това. Но пък е нашето нещо и намираме смисъла именно в него.

Мислиш в думи или по – скоро в картини?

• И двете. Думите са сила и обичам да си играя с тях. Те ми помагат да докосвам хората, да им влияя. Същото е и с картините. Чантите, които създавам, са моите картини. Даже нещо много повече от това. Често, когато съм приключила с направата на някой на практика невъзможно сложен модел, стоя с часове да му се любувам. Наблюдавам всеки елемент, всеки детайл. И сякаш всичко си е точно на мястото и по-съвършено няма как да е. Това са моментите, в които изпитвам голяма гордост от направеното, заедно с едно нестихващо вълнение и чувство за успех. Тази емоция е неповторима и ме кара да искам да препускам към следващата идея. Творейки намирам своя смисъл и вяра, че правя правилното нещо с живота си.

Какво те вдъхновява?

• На този въпрос винаги ми е било много трудно да отговоря. Не знам. Може би изобщо не е едно нещо. Хората ме вдъхновяват. Думите ме вдъхновяват, случките, ситуациите, характерите… Природата ме кара да отпусна съзнанието си и съзерцавайки я, понякога се раждат много идеи в главата ми. Друг път просто виждам нещо, докато си ходя по улицата и след това го трансформирам в някакъв детайл. Или опитвайки се да направя нещо ново, в процеса на създаването ми хрумват още идеи. Трудно ми е да кажа какво точно ме вдъхновява, но ако трябва да го събера в една дума – животът… И всичко в него – и лошото, и хубавото, неговата абсолютна неподправеност.

Новите поколения ще имат нужда от…

• повече спокойствие

А ти от какво имаш нужда?

• да давам

Няма как да не попитам за бъдещи креативни проекти, може ли да ми издадеш някоя тайна от кухнята?

• В момента подготвям една мини колекция чанти в колаборация с дубайски бранд. За първи път правя нещо такова и определено ме кара да излезна от обичайното си ежедневие. Но силно вярвам, че всяко положено усилие е малка крачка към успеха и, че в бъдеще ще ми е от полза. А животът е непредвидим – днес дубайски бранд, утре Холивуд. Мечтая си. Когато не спираш да вървиш, все до някъде ще стигнеш.

Когато не спираш да вървиш, все до някъде ще стигнеш.

Твоето изкуство е толкова цветно и това толкова много ми харесва. Как вкарваш цвят в сивото ежедневие?

• Това сякаш е част от природата ми. От малка обичам да нося цветни дрехи. Цветовете събуждат положителни чувства у хората. Жълтото ми е слънчево. Розовото пък свързвам с цветя и красиви залези. Синьото с морето. Зеленото със земята… Все хубави мисли. А масово хората са сиви, сякаш не им остава време да се усмихнат. Толкова са вглъбени в ежедневните си проблеми, че започват да го излъчват дори с дрехите си. Сякаш искат да се скрият, да се слеят и да станат невидими. Моят бранд е точно обратното. Той крещи. Иска да те покаже. Иска да му се усмихнеш. И като чуеш как се казва – обикновено те кара да се усмихнеш.

Да си артист е…

• призвание и отдаденост.